Още като ученик в последните класове на Втора софийска мъжка гимназия Сава Попов е сред редакторите на полумесечника за ученическа общественост и култура „Съзнание“. Там той прохожда във вестникарския занаят. През 1934 е осъществен държавен преврат, който води до отмяна на Конституцията и забрана на всички политически партии. Прелиствайки броевете, запазени в архива му, виждаме доминиращите понятия: патриотизъм, „българщина“, несправедливия Ньойски договор, обединение, традиция… Тези теми са актуални, българското общество живее с тях. Вестникът пише за отнетите български земи и останалите извън страната сънародници в Добруджа, Македония и Тракия. Тук Сава Попов прави интервю с Ангел Каралийчев за специализираната рубрика „Ученици интервюират известни писатели“. С него той отново ще се срещне години по-късно, вече като колега.
Рисковете на професията
Не знаем какви са били политическите убеждения на младия журналист, но разбираме, че издателското начинание може да носи неприятности от различно естество. Заради неплатен на печатницата брой на „Съзнание“ през същата 1934 година, след писмен сигнал до директора на училището, Сава и неговият приятел Дончо не получават дипломи за завършване на гимназията. Една групичка, по-малко активна в списването на вестника, е била активна в харчене по кафенета на спечелените от продажби пари.
„Драги Сава, Изглежда че мен било писано да понеса нещастията на „Съзнание“. …онези от I гимназия хич ги няма. А „Книпеграф“ иска 2300 лева. И ловят мен“ – пише Дончо. Директорът Чинков изнася лекция как не трябва да се излага името на гимназията. В това време въпросните колеги от редакцията играят карти и табла в бюфета при езерото в Борисовата градина. „Разбира се… „Съзнание“ плаща“.
Младежките организации в България в периода след 1930 са много активни. Учениците и студентите масово членуват в тях. Битието на тогавашните деца е силно подчинено на дневния ред на възрастните, изцяло в контекста на общата политическа и социална атмосфера. В педагогическата литература темата за възпитанието е обременена с идеята за „национална държава“ и „национални идеали“. Ритуалната символика в носенето на униформи и народни носии, шествия с носене на знамена и снимки на герои са заимствани от националистическите организации на войниците ветерани. Това не е локално явление, такава е ситуацията и в Европа, която се тресе от последиците на Първата световна война и несправедливите Версайски договори. Назрява нова война.