Сава Попов е роден през 1914 в село Араблар (по-късно Априлово), и израства в село Дере (по-късно Долец), Поповска околия. Завършва първите пет отделения на селското начално училище. Шест години не вижда баща си, който емигрира в САЩ през 1914. След 1920 семейството се премества в София, където Сава учи в прогимназия, а след това във Втора софийска мъжка гимназия. Започва да публикува в пресата разкази и текстове, посветени на народното творчество. Събира анекдоти и притчи от различни сборници. През 1935 е приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет, където завършва три семестъра. През 1937 е публикувана първата му книга „Хубавицата муха“, поръчана от Главна Дирекция на народното здраве. Тази приказна история има прагматичната цел да образова децата в опасностите от разнасяне на заразни болести от мухите. Книгата е илюстрирана от Илия Петров. През 1938 и 1939 престижното издателство на Чипеви публикува книгите му „Дяволите в зимника“ и „Господ ходи по земята“ с илюстрации от Илия Бешков, те получават добър прием от критици и публика. През 1939 Сава Попов заминава за Париж в опит да емигрира в Америка, но не получава виза и се завръща в София. В края на същата година е редактор и уредник на новосъздадения вестник „Стършел“, в който има рубрики за култура и изкуство, поместват се карикатури на Илия Бешков, материали от чуждата преса и текстове и рисунки на повече от 100 сътрудници. Вестникът има успех и достига до сравнително голям тираж, но след 22 брой цензурата го спира. След започването на Втората световна война Сава Попов е мобилизиран в армията, по това време издава три детски книги: „Настрадин Ходжа. Народни приказки и смешки“, „Прости приказки“ и „Тримата лакомци“, с илюстрации от Вадим Лазаркевич, Стоян Венев и Любен Зидаров, и написва „Африкански приказки“, за които Стоян Анастасов рисува илюстрации, но книгата не се издава заради трудната ситуация в края на войната и липсата на хартия. Сава Попов се жени и през 1944 му се ражда син, съпругата му Душка умира през 1951. За периода 1944–1949 не се намират данни за това, къде е Сава Попов и с какво се занимава. От 1949 до 1952 го намираме в гара Асеново, където произвежда туткал за мебелната и хартиена промишленост в „Полузанаятчийско предприятие“. През 1952 се жени за Райна, с която имат дъщеря. През 1958 излиза книгата му „Хитър Петър“ с редактор Ангел Каралийчев и рисунки от Илия Бешков, за когото това са последните илюстрации. Същата година Сава Попов започва да работи като уредник във вестник „Литературен фронт“, където остава до 1973. Там изпълнява ролята на редактор в сянка, а след смъртта на Борис Ангелушев оформя вестника. През 1965 излизат второ издание на „Хитър Петър“ в издателство „Български писател“ и „Прости приказки“ в Държавно издателство Варна. През 1974 година издателство „Български художник“ издава „Хитър Петър“ в тираж 80 000, но на Сава Попов е отказан справедлив авторски хонорар. Той започва съдебно дело и го спечелва. С хонорара построява къща в село Горни Лозен, близо до София, където прекарва голяма част от времето със съпругата си. Сава Попов умира на 6 април 1981, съвсем скоро след като си е отишла съпругата му Райна.