Ранното детство на Сава Попов преминава в Поповска околия на Царство България. Там са родното му село Араблар, по-късно прекръстено на Априлово, там, в село Дере, което преди това е било Буюк Дере, а след това става Долец, са семейната къща и роднините му. Той завършва първите пет отделения на селското начално училище (от 1922 до 1925). В околностите руините на некрополи, древни селища и крепости са царството на местните деца. След години, в писма до свой приятел, Сава Попов си спомня за тази спокойна и едновременно мистична атмосфера. Сава израства с разказите на възрастните, вплели езиковото богатство на този край – смесица от турски изрази, диалектни и старинни думи. Народната мъдрост, стигаща до него през приказки, пословици, анекдоти, диалози, формира вкуса и интересите му за цял живот. Тук започва да събира и своята първа библиотека.

Околийският град Попово е най-близкият „голям град“ до Дере. В десетилетията след войните бързо се заличават последиците от двете национални катастрофи. Попово и преди това е бил развит град с маслобойна, тухларни, керамична и плетачна фабрика и т.н. Но през 1926 градът вече има електрическо улично осветление, киносалон, магазини и сладкарници. В центъра са издигнати елегантни сгради. Във фотографиите от това време се разхождат европейски облечени жени и мъже. Когато бащата Йордан Попов се завръща от мечтаната Америка през 1920, заварва България силно променена. Семейството на Сава навярно често пътува двайсетте километра от селото до града. Дали Сава Попов е влизал в местната печатница с издателство „Просвета“? Знаем, че по-късно вестниците, писането и редактирането ще бъдат част от живота му.
След завръщането си от емиграция в началото на 1920-те Йордан Попов купува апартамент в София и отваря магазин, в който търгува с колбаси. В съхранени писма от снабдителите му братя Крушарови се подчертава неговата „редовност и акуратност“. През 1940-те той работи за индустриалеца Аврам Чальовски и е избран за председател на колбасопродавното сдружение.