Дяволите в зимника“ е втората книга на на Сава Попов, но е първата, издадена от сериозно и уважавано издателство. Тук започва приятелството му с издателя Филип Чипев и творческото сътрудничество и житейска близост с Илия Бешков, който илюстрира книгата. Още с излизането си тя се радва на много добри отзиви. В рецензия във „Вестник на жената“ (бр. 750, 7 декември 1938) четем:

„Всред многобройните книги за деца тази книга на младия детски писател Сава Попов е една нова, свежа струя, едно ново постижение дори, което по много неща се отличава от всички други книги и с всичко в себе си е една истинска радост за децата. Преди всичко, в „Дяволите в зимника“ няма нищо от това, което други преди това са разказвали. Сюжет, разработка, език, дори думите са нови, неказвани досега. Наред с това – всичко е живо, действително, взето от сегашния живот, неизмислено, съчинено. И е написано така увлекателно, с такава обич към детето, неговия действителен, съвременен душевен мир, с такова желание да му се помогне в ориентирането му в живота, че няма никак да бъде пресилено ако кажем – „Дяволите в зимника“ е едно ново първо по рода си произведение в нашата детска литература, в което е съчетан деен реализъм, приказен романтизъм, дидактическа мисъл, увлекателна разработка и свеж език, който отговаря на съвременните деца. Книгата е още по-хубава с великолепните илюстрации от Илия Бешков. Издадена е с такива грижи и с такова чувство за естетика, че може да се посочи за образцово издание за деца. „Дяволите в зимника“ и поради възпитателните трезви мисли, трябва да бъде прочетена от всяко дете“.

Tвърда корица в сложен син цвят, рисунка, автори и заглавие в релеф и позлата. Оформлението и книговезването на „Дяволите в зимника“ са изящни. В този период издателите от семейство Чипеви работят с най-добрите автори за деца – писателите Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Дора Габе и художниците Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Никола Тузсузов и Георги Атанасов. Изданията им печелят международни награди. В библиотеката на Сава Попов намираме книги, които сигурно са били образец за него. „Приказен свят“ и „Ането“ (1938) на Ангел Каралийчев, „Горската къщичка“ на Дора Габе, „Заю баю радиолюбител“ и „Весели гости“ (1938) на Атанас Душков. Неговата книга се нарежда

достойно до добрите детски издания от края на 1930-те. „Дяволите в зимника“ е история с оригинален сюжет, интересна структура и автентични герои. В нея текстът и илюстрациите са в непрекъснато взаимодействие от първата до последната сцена.

Сюжетът на книгата стъпва върху една твърде разпространена в началото на ХХ век практика – употребата на алкохол от деца. В отправната сцена дядото заплашва внука си, че ако пие от младото вино, ще се превърне в дяволче. Тази забрана-предупреждение не проработва и детето, преодолявайки ужаса от очакваната трансформация, се отправя към избата и пие от виното. Нататък историята уж е ясна – пиянството води след себе си куп щуротии. Детето се среща с дяволчетата-съучастници, заедно с които извършва поредица от бели, докато реклама във вестник го озарява с блестяща идея. Тук Сава Попов вкарва основната тема в повествованието – този път универсална – нерешимия проблем с изтичащото време и остаряванетo. Децата-дяволчета спретват пъклен план. Изкушени от предложението на „специалистите“ да бъдат подмладени, възрастните дават всичките си пари за магичната процедура. Във финала картината се изяснява, реалността се оказва сън. Сава Попов използва класически прийоми: поставя героите пред изкушения и премеждия, дава остроумни решения и разбира се, накрая ги отвежда към покаяние и катарзис.

Алкохолът – враг на човешкото

По времето, когато се издава „Дяволите в зимника“, в България има над двайсет вестника, посветени на темата за трезвеността. Всичко трябва да е трезво – трезва мисъл, трезва младеж, трезва просвета, трезва трибуна, трезваче, трезвен будител, трезвен глас, трезвен железничар, трезвен лист, трезвен подем, трезвени борци и т.н. Някои от тях се издават от ученически комитети. Темата е актуална за всички, но явно децата са по-уязвими и податливи на опасностите от алкохола. Текстовете на авторитети – професори, лекари, писатели, убеждават колко пагубно е алкохолното опиянение, наравно с хазарта, онанизма и други пороци.

„Естественото питие за човека, както и за всички животни и растения е водата. Упоителните вещества и алкохолът са вредни, освен за късо време, като лекове“ – утвърждава проф. д-р Форел в статия във в. „Трезвеност“ от 1935. И продължава – „Нека разпръснем също и самоизмамата на хората, що си въобразяват, че правят водата здрава с добавка на вино…“.

На други места се цитира уважаваният професор Асен Златаров: „В услуга на алкохолизма, крепен от могъщи интереси на един безскрупулен капитал, се предлагат най-различни доводи. Един от тези доводи е, че алкохолът е храна. При това една концентрирана, динамогенна храна, която могъщо обслужвала отпадналите сили на организма. На това погрешно схващане, че алкохолът е храна, слугуват понякога и лекари. А истината е, че алкохолът не притежава нито едно от качествата на типичната храна: той е само обща протоплазмена отрова и нищо повече. Ето защо, прав е великият Зола, чиито романи са социални трактати, когато рисува ракиеният казан не като прост уред за дестилация, а като звяр, който храчи отрова, разнася язви и безумие, сее престъпления и прави човека скот. Аз заключавам: под каквато форма и доза да се приема, алкохолът не е храна, а е агент на понижение жизнедеятелността, който разрушава нервната система, поражда слабост, тика към безумие и изражда расата. Алкохолът е враг на човешкото щастие.“

В множество публикации се доказва аргументирано, че алкохолът е в основата на душевните заболявания. Вестник „Трезво дете“, картинен вестник за трезва просвета, здраве и наука (1935) помества новина от софийските улици за камионетка, която прегазва трима души и разрушава един дюкян за тютюн. Накрая полицията настига пияния шофьор и го арестува.

Съобщение във вестник разказва за грозно дело на пиян, който убива двете си деца и жена си. Изводът – такива неща ще стават дотогава, докато не се възцари по земята трезвеността. Освен това пиянството води до бедност, това се изтъква навсякъде в тези издания. „Дорде моя татко / ходеше в кръчмата / нямах си обувки / ни дрешки горката!… / Но от както рече / да не пие вече / вино и ракия / богати сме ние! / Весели сме вкъщи / радва се и мама / а от вчера имам / и кукла голяма“ – гласят стихчетата, съпровождащи фотография на красиво момиченце с кукла.