Книжката „Хубавицата муха“ е поръчана и издадена от Главна дирекция на народното здраве. Възможно е задачата да му е била поверена от Младежкия червен кръст, в който Сава Попов е активен член – по това време той пише реферати, участва в събори, сътрудничи на техния вестник „Аз служа“.

Изданието обслужва две конкретни цели – да образова децата за ролята на мухите в разнасянето на опасни болести и да възпита в тях хигиенни навици. В края на 1930-те градската култура със своите битови подобрения вече е навлязла в живота на много от българите, но общата хигиена на населението все още не е била на необходимото ниво. Рекламни карета във вестниците предлагат ефикасни продукти за борба с преносителите на зараза. Публикации в пресата плашат с автентични истории за болести и смърт, причинени от мухите. В този период се забелязва жив интерес към света на насекомите. Ректорът на Художествената академия Иван Лазаров изучава света на мравките и го сравнява с човешкия, издадена е книгата на Ян Лари „Необикновените приключения на Карик и Валя“, замислена първоначално като научнопопулярна творба за насекомите.

Сава Попов поглежда човешкия свят през оптиката на мухата и построява разказа, като вплита в него

екзистенциални теми с елементи на драматизъм. Три мухи живеят в тъмен сандък за боклук до една гостилница. Редовно получават храна, но животът им е пълен с дребнотемие. Един ден сред боклуците се изтъркулва консерва от сардели. Докато двете мухи се хранят с остатъците, главната героиня е запленена от екзотичната картина върху етикета. През нощта сънува пророчески сън, а на сутринта се опитва да ги убеди в неотложността на бягството: „Вие сте късогледи! – Не виждате гибелта, пред която сме изправени и че можем да живеем по-честито“. Поривът да напусне тъмния си хабитат и „да литне по белия свят“ спасява живота  в последния момент. Докато тя отлита с вик „не се страхувам!“, двете й посестрими са затрупани от поредния вкусен обяд.

Историята продължава с няколко обрата: изумление от гъмжилото мухи в кухнята на гостилницата; първа среща на главната героиня с огледало и възхита от собствения  образ; среща с муха от „белия свят“, която я посвещава във великото дело на мухата, а именно – да заразява хората с болести. Нататък действието се развива като в трилър и завършва с масова смърт на мухите, победени от хигиенните инспектори и пръскачките с отрова. На смъртния си одър (лепкава мухоловка, поставена от здравния инспектор) Хубавицата муха прави равносметка: „Съжалявам, че така безславно загинаха потомците ми и още по-безславно умирам аз“. И попадналият до нея в плен стар враг паякът Кръвопиец, също прави равносметка в стила на древногръцка драма: „Раждаха се, живяха и умряха като мухи!…“

Илюстрациите към книгата „Хубавицата муха“ са на художника Илия Петров, тогава той е 34-годишен и е член на групата на Новите художници. Това е дружество, създадено през 1931 от млади творци с прогресивни идеи и социална ориентация. Илия Петров завършва академията в Мюнхен, където овладява похватите на немската сатирична рисунка, гротеска и карикатура. Известна е и страстта му към рисуването на животни – класически скици от натура, но и такива, в които те приемат човешки черти и жестове. В илюстрациите му за „Хубавицата муха“ няма динамични ракурси и добавена от художника реалност. Те дословно изобразяват сцени от книгата и се развиват в един план. Това не пречи да са смешни и изразителни. В човешките персонажи – лекаря и чирака, се усеща влияние от немския експресионизъм и социалната графика от годините между двете световни войни.