От 1935 до 1937 година Сава Попов е студент в Юридически факултет на Софийски университет, посещава лекции при професорите П. Венедиков (римско право), Л. Владикин (общо право), В. Ганев (обща теория на правото), П. Стоянов (финансова наука). Взема си изпитите с добър успех, но не завършва. Вероятно страстта му към литературата е била по-силна.

След 1936 Сава Попов участва и в издаването на „Млада воля“ – вестника на младежката организация при Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Това е втората годишнина на вестника; тогава организацията все още е надпартийна и самостоятелна. И тук патриотизмът е спойката в повечето материали. Прославя се всичко българско – славната история и народ, природните красоти, талантите в изкуствата. Заглавия като „Българите – най-добрият народ на Балканите“ и статиите за велики българи като Ботев, постоянното връщане към „Заветите на Паисий“ отговарят на общите настроения в средите, в които се движи младият Сава Попов. За вестника той пише статии и есета. „Трем на българската историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра“ (1936), „Борец за свобода“ – есе за Ботев, публикувано на 2 юни 1936. Друг негов текст, „Писма от село“, е изграден по спомени от родното място, първите написани букви и изречени детски стихове, природни описания и спомени за миризми и сезони (1936). Сава Попов не приема засиленото политизиране на младежкия „Отец Паисий“ и постепенното му обвързване с десни и прогермански партии.

Бяла риза, Червен кръст

Знае се, че в основата на всяко човешко благополучие се крие здравето. Благополучието и добруването на целия народ се изгражда на работоспособността му – респективно на неговото здраве. Забелязано е, че земеделските страни, каквато е и нашата, са много по-зле в здравно отношение, отколкото индустриалните. Това се дължи на характера на работата на народа. Земеделецът – селянин е по-отчужден, по-късно достигат до него и по-мъчно възприема културните придобивки. А работата му е от такъв характер, че не търпи часово разпределение. Кризата, която претърпява в годините на неплодородие или на обезценяване на произведенията му, се отразява понякога катастрофално върху живота му.
Из реферат на Сава Попов за списание „Младежки червен кръст“, кн. 3/1936