На 26 юли 1914, само два дни преди обявяването на Първата световна война, в село Араблар се ражда Сава Попов. Той е първото дете в семейството. През май предишната година е приключила Балканската война, в която България е сред държавите победителки, но заедно с това е дала най-много жертви (над 80 000 души). Веднага след това, през юни 1913, е започнала злощастната Междусъюзническа война, която завършва за България с десетки хиляди загинали, четвърт милион търсещи убежище бежанци от Македония, Добруджа и Беломорска Тракия и Първата национална катастрофа. Някъде по това време, в паузата между Междусъюзническата и Първата световна война, Йордан Попов е заминал за Америка. Не знаем дали е дочакал раждането на сина си, но на 26 март 1916 майката Божура изпраща тази снимка в град Ливан, Охайо, където е първият адрес на бащата.
На гърба тя пише: „Данчо! Изпращам ти ликът за спомен от наследника ни, син ти Савва Юр. Попов“. През първите шест години от живота си Сава Попов вижда баща си само на снимки.

В повечето български семейства през тези години отсъстват мъжете. Те са или на фронта, или в емиграция. Когато мъжете войници се завръщат, много от тях са болни или инвалидизирани. В селата и градовете на България жените и децата живеят в лишения.
Процесите на емиграция започват още в края на XIX век. Преди 1892 – година на изложението в Чикаго, българите в Америка са около 50. След това се заговаря за богатството на Новия свят и идват нови преселници – до 1903 са вече 300. Най-масовата емиграция е през 1907, когато с всеки презокеански параход заминават 200-300 души. В тези групови изселвания главна роля имат параходните агенции. Те са посредници в доставянето на работна ръка за големи американски компании. По селата в България тръгват агенти да привличат изселници. Българите пишат на близките, това помагало като жива реклама. Желанието да заминат в Америка било като златна треска. Мнозина след завръщането си създават стопанства и производства, а някои от тези, които нямали семейства в България, остават там, влагат парите си в Новия свят и се замогват. В края на Балканските войни отново много българи емигрират. До 1916 в Америка те достигат 70 000.