В началото на 1973 Сава Попов е назначен от Светлин Русев, по това време зам.-председател на Съюза на българските художници, за литературен сътрудник и зам. отг. секретар на информационния бюлетин. Двамата се познават от вестник „Литературен фронт“, за който младият тогава Светлин Русев редовно рисува илюстрации. Сава аПопов работи за СБХ две години. Там той координира съдържанието и оформлението на бюлетина, редактира рецензии за изложби, официални речи и надгробни слова. Пенсионира се през 1974, когато е на 60. Същата година подготвя ново издание на „Хитър Петър“.
През юни 1974 излиза третото издание на „Хитър Петър“. Книгата е оформена от Петър Чуховски, като идеята е рисунките на Илия Бешков да привлекат повече публика под логото на издателство „Български художник“. Проблемите за автора започват, когато от издателството решават да променят първоначалните условия и да сложат книгата в категорията „детски картинни книжки“, където хонорарите за авторите на текста са минимални. В едно писмо до близък Сава Попов пише: „Парите от издателството ще получа. Много пари са. Работата ще стигне до съд. Ще стане след два месеца или две години. Но ще стане.“
На 13 август Сава Попов пише писмо до директора на „Български художник“. Той изтъква, че целият тираж е изкупен от „Книгоразпространение“. Благодари на всички в издателството и споделя огорчението си, че „макар и служебно“, не е отделено внимание на автора поне „с едно кафе или чаша газирана вода и няколко думи“.
Из писмо на Сава Попов до изд. „Български художник“, 1974
Другарю директор, ако не си правите някаква злостна чорбаджийска шега, подобна на някоя от историите с Хитър Петър, то длъжен съм веднага да ви уведомя, че абсолютно не съм съгласен с приложението на т. 40 от тарифата. Вие, от издателството, както и всеки човек у нас много добре знае какви и кои са по определението на т. 40 „Картинни книжки за деца от предучилищна и начална училищна възраст, в които преобладават илюстрациите“. Книгата “Хитър Петър” се отнася само към т.6 или т.15, с произтичащото от тях право на допълнително възнаграждение. Както по целия свят и нашия законодател е предвидил (за да не се допусне „гения на завистта“) и е предоставил правото и възможността и на автора да получи процентно толкова по-голямо възнаграждение, колкото по-голям тираж има книгата.
Спорът на Сава Попов с издателство „Български художник“ е за това дали „Хитър Петър“ е картинна книга за деца или книга за всички възрасти. От това зависи неговият авторски хонорар. По време на делата се намесват експерти – литераторите Елка Константинова и Иван Сарандев и художникът Румен Скорчев, които категорично доказват, че книгата не е само за деца.