В началото на 1960-те, докато е на работа в „Литературен фронт“, Сава Попов използва годишните си отпуски, за да подготви второто издание на „Хитър Петър“ и уговореното с Държавно издателство Варна издание на „Прости приказки“. Двете книги излизат през 1965. Заглавието идва от рубриката на Сава Попов във вестник „Стършел“ и едноименното издание от 1943. Но това не е същата книга. Писателят преработва всички истории и добавя нови. Обединява ги в цикъл с главен герой чичо Пейчо. Той донякъде прилича на Хитър Петър. Води по свой начин постоянна борба с несправедливостта и неравенството. С хитрост наказва лакомията на попове и попадии, алчността на чорбаджиите Скръндзови, дава урок на измамници и крадци, на мързеливи снахи и синове.

Във втората част на книгата са включени истории с животни. Сава Попов дори започва една от историите така: „Понякога в басните и приказките се случват чудни работи. Почти както в живота на хората“. Темите и средата на „Прости приказки“ са архаични и чужди на времето, в което е публикувана. Сюжетите са свързани единствено със селото, с отдавна забравения патриархален бит и общуване. Но книгата, заедно с тези на Ран Босилек, Елин Пелин и Ангел Каралийчев, е част от жанровата детска литература от тези години, приета добре от критиката като част от одобрението към „народното“.

Илюстрациите са на Стоян Анастасов, един от найпопулярните и обичани от децата илюстратори по това време. Персонажите му са много смешни, колажната техника дава декоративна красота на изданието. Емоциите и на хора, и на животни са лесно разпознаваеми – учудване, стъписване, лукавство, радост. В книгата е включена, двадесет години по-късно, и една от непубликуваните „Африкански приказки“.