Персонажът Хитър Петър е преминал безаварийно в новия социалистически строй. Междувременно е умрял Сталин и е настъпило частично „размразяване“. Хитър Петър, народен герой, зевзек, осмиващ попове и чорбаджии и надхитрящ живота, отново е търсен като носител на българската идентичност. През 1954 редакцията на Радио София кани Сава Попов да даде няколко истории за Хитър Петър, които да бъдат прочетени от актьори в предаване за деца. Той прави селекция и редактира двайсетина анекдота. По-късно съставя сборник с 61 истории за Хитър Петър и през 1956 ги предлага на издателство „Български писател“. Редактор на книгата става писателят Ангел Каралийчев. 

Спомени на Сава Попов за създаването на „Хитър Петър“

Есента на 1956 година рано една сутрин Каралийчев ме повика в издателството и като ми каза, че е подписал книгата за печат, попита ме кой художник имам предвид да илюстрира „Хитър Петър“, а ако нямам, издателството ще ми предложи някой от сътрудниците си художници. – Бешков! – отговорих уверено. Каралийчев знаеше за близкото ми приятелство с Бешков, но се усмихна скептично с наведен поглед към бюрото. – Бешков, Бешков… повтори той и след дълга пауза вдигна поглед към мен: – пък ако не се съгласи, обади навреме в производствения отдел да търсите друг художник…
По това време Бешков боледуваше сериозно. Не ходеше в Академията, не излизаше никъде освен в редки случаи. Често го посещавах. Знаеше за книгата. Беше чел ръкописа, но никога не е ставало дума за илюстрирането й. Същия ден, след срещата ми с Каралийчев, след обед отидох при Бешков. Чувствах се гузен и ми бе ужасно неудобно да му кажа как съм го ангажирал в тая работа, без да взема предварително съгласието му. Бяхме сами, в течение на разговора ни използвах една по-дълга пауза и му казах: Илия, чувствам се много виновен пред теб. Тази заран бях при Каралийчев и така и така натоварих те с работа – да илюстрираш „Хитър Петър“… Бешков ме загледа втренчено с полуотворена уста. – Немал си работа, написал си Хитър Петър – рече той след малко и млъкна. Аз обърнах лице към големия френски прозорец. Досрамя ме да го гледам в очите и реших все пак, че това е най-прекия и деликатен отказ. Но след известна пауза чух го да казва членоразделно и с тон на досада: – Ра-бо-то-да-тел! – Сега ме уби – помислих си и се уплаших да не си навлека гнева му. Мълчахме двамата. След малко запалих цигара – Дай ми огъня си – рече той и като дръпна един-два пъти от цигарата, с малко по-спокоен тон продължи: – не виждаш ли, че съм болен? Нищо не правя. Поне ти ме пощади…

През последната година от живота си Илия Бешков работи върху книгата на Сава Попов. Връща се към спомените от родното си село Долни Дъбник, а там са героите прототипи от историите за Хитър Петър. Само няколко от рисунките на Илия Бешков за книгата се отнасят конкретно към историите на Сава Попов. Художникът улавя с лаконични линии и петна характера и общуването на героите – деца и старци, селяни и селянки, кучета, котки, магарета и слонове, попове и съдии. Виртуозните рисунки, напомнящи източна калиграфия, са правени с кибритена клечка, натопена в туш, на един дъх.

„Бешков и Хитър Петър“ – послеслов от Сава Попов

Въпреки боледуването си Илия Бешков се зае да илюстрира книгата ми с приказки за Хитър Петър. Почти през цялата последна година от живота си той работи върху нея. При многократните ми посещения между другото разговаряхме и за Хитър Петър. Тогава Бешков се оживяваше. Той се връщаше в спомените си към случки, хора, животни и местности около родното си село Долни Дъбник. Така създаваше един мир, в който виждаше и Хитър Петър.
– Не е необходимо със средствата на графиката да се преповтаря точния смисъл на думите! – казваше той.
В началото Бешков направи няколко рисунки с перо. Но не остана доволен. А и перото му нещо не беше в ред – ръждясало, изоставено.
– Остарях вече и инструментът ми се похаби. Не мога да правя с него, каквото ми се иска!… – оплака ми се той, сложи в цигарето си половинка цигара и запуши. После с нокът отцепи края на една кибритена клечка, топна я в туша и… магарето на Хитър Петър оживя върху белия лист.
Тази вечер Бешков направи с кибритена клечка много магарета и още няколко виртуозни рисунки. Рисуваше и ту говореше, ту тананикаше:
– Магарето с клечката, да не го среща мечката!…
Силата на тези знаменити илюстрации е в удивителната им простота и лаконичност на рисунката.
Бешков с увлечение рисуваше баби, старци, кучета, сватби, кръщенета, магарета, попове и се шегуваше с героите си. Най-много харесваше рисунките със старците и бабите. По едно време започна да рисува погребални ковчези и погребения. Направи цяла серия от най-различни рисунки с ковчези: жени оплаквачки, приседнали до ковчезите, захлупили забрадените си лица с шепи; фенери и кръстове, натоварени на коли; магарета…
– Стига с тия ковчези! – казах му и с усилие се засмях.
– За всеки човек и ковчег! – отговори сериозно той. – Ти не знаеш!
Хитър Петър ще ме погребе…
Той рисуваше Хитър Петър, яхнал магаре, натоварено с ковчег.
– Да-а! – тъжно се усмихваше Бешков. – Ето го. Той идва с моя ковчег. Добър, усмихнат, с цвете.. С него ще дойде и моето спасение…
– Глупости! – опитах се да го отклоня от тия негови натрапчиви мисли.
– За глупостта и с глупостта не можеш да спориш, а смъртта е истина!…

…Случвало се е някога да останем с Бешков по десетина часа. Той пазеше по-строга диета, отколкото изискваха лекарите. Сия, жена му, все приготвяше разни диетични храни, които той не докосваше. Само от време на време хапваше по малко варена тиква. Един следобед домакинята я нямаше в къщи. Прегладняхме. Бешков усети това и ме прати в кухнята да намеря нещо за хапване.
Донесох парче хляб и сол. Топнах и ядях. Беше ми сладко. Той ме гледаше и се радваше.
– Яж, яж! Угаждай си…
Бешков почти не ядеше хляб. Беше на безсолна диета.
– Сдъвчи една коричка! – предложих му.
– Нямам зъби.
– Защо не си направиш?
– Ха!… Не съм куче да ми трябват зъби. Пък и няма кого тепърва да хапя…
– Тогава вземи срединка с малко солчица!
– Яж, яж! Осолявай се! Аз ще умра безсолен…

През януари 1958 умира Илия Бешков. Книгата излиза през май.

Книгата „Хитър Петър“ излиза през 1958. Оформлението е дело на Мана Парпулова, студентка на Илия Бешков. Изданието е с твърди корици и добавени цветни орнаменти. В архива намираме „Блок за рисуване“ с подготвителните моливни рисунки за тях. Художничката прави различни комбинации от силно стилизирани образи – цветя, слънце, земя, небе, вода, облаци. Тези декоративни елементи са замислени като условна пространствена среда за минималистичните калиграфски рисунки на Бешков и макар да са вплетени в тях, запазват дистанция. Те изграждат паралелно ниво, което експонира силно черното на туша.

Най-успешната книга на Сава Попов е „Хитър Петър“. Тя събира целия му опит в жанра „авторски преразказ“ на анонимен, „фолклорен“ източник, в който класически пример са братя Грим, а в българската литература – Николай Райнов и Светослав Минков. Качествата на писателя Сава

Попов се проявяват както в лекотата, с която води действието, така и в умелото боравене с българския език в неговото богатство. Тези анекдоти се случват в неопределено време – битът е някъде „преди“ ХХ век, но в същото време разказът е достатъчно цветист, четивен и интересен за читателите и няколко поколения след това. През 1959 изданието получава награда на панаира на книгата в Лайпциг, който по онова време е сред най-престижните изложения в социалистическия лагер. Трите издания на „Хитър Петър“ до 1974 са с общ тираж над 100 000.