Не знаем как точно Сава Попов приключва с варенето на туткал, но през 1955, когато се ражда дъщеря им Антонина, семейството вече живее заедно в София. Той се завръща към професията на журналист, вероятно с помощта на познат писател, с когото е работил преди 9.IX.1944. Поръчват му да събере и опише публикации в пресата от пред социалистическия период, посветени на Яворов и на революцията в Русия. Паралелно Сава Попов редактира и свои текстове с надеждата да ги издаде. Съпругата му Райна работи като машинописка, нормата  е 50 страници на ден, което е много дори за „клавиатуристка-ударничка“, както е описана на гърба на една нейна снимка.

Писмо от майката на Сава Попов, 1955

Постоянни теми в писмата на семейството през 1950-те са набавянето на продукти и битовите несгоди. В писмо на Божана, майката на Сава Попов, четем:

Мили мои деца, извинявам се, че не ви се обадих досега. Тук е хубаво само за чистия въздух, но откъм храната не сме добре, всичко липсва. Масло, сирене трудно се намира. Мен вече ми се степа душата да чакам царевицата да узрее, но от утре ще я берем, ако е хубаво времето. Има тук 2-3 тетрадки ръкописи от теб, но са прикрепени към други книги и в други папки. За Огнян пише дядо му бил много послушен, но не знам дали да вярвам. Целувки на цялото ви семейство.
Ваша майка Божана Попова,
24 септември 1955, с. Долец

Приятелят на Сава Попов от детските години Дончо, който се е установил в Германия като лекар с частна практика, му изпраща писма и пощенски картички от Италия и Франция, където прекарва почивките със своето семейство. В тях пише за живота си, новопридобитите къща и автомобил. Радва се на новината, че приятелят му ще издава съвсем скоро книга, поощрява го да пише. Пита дали има нужда да изпрати някакви лекарства, защото знае, че в България има дефицит. След 1944 Сава Попов, както повечето граждани на НРБ, не пътува извън България. В кореспонденцията му не се намират други писма от западна държава. 

Двайсет години след като ученикът Сава Попов е взел интервю от известния писател Ангел Каралийчев, получава подарък – поредното издание на прочутата книга „Тошко Африкански“ с илюстрации от Илия Бешков.