В предпоследния  брой 21 на „Стършел“ е поместена последната карикатура-интервю от Илия Бешков. Вместо с животни, той разговаря с бомба: – Какво търсиш, бомбо жалка, / в нашата родина малка! / – Отговаряй! Тук е „Стършел“ / – Аз не зная. Питай Чърчил…
Бомбардировките над София са започнали още през пролетта на 1941, но след като в края на същата година България обявява война на Англия и САЩ, стават зловещ спътник в живота на столичани. До септември 1944 хиляди загиват и са ранени, а сърцето на града е извадено. Бомба пада и в дома на Бешков.

Сава Попов е съхранил една снимка на Илия Бешков в архива си. Тя е от средата на 1920-те, когато е студент в Художествената академия и все още е имал младежки илюзии. Неговите възгледи и язвителна сатира го поставят в постоянна опозиция на всяка власт. През 1925, заради подозрение в съзаклятие с комунистите, в полицията почти го убиват; след 1934 трябва да избяга в Белград заради политическите си карикатури; през 1941 закриват „Стършел“; през 1942 изпълняват смъртната присъда за шпионаж на неговия приятел – редактора на вестник „Пладне“ Георги Вълков. И след 9 септември 1944 новата власт не успява да го опитоми.

На 9.IX.1944 се установява Народната власт. Съветската армия окупира България. Идват нови забрани и нова цензура, лагери и комунистическа пропаганда. Формират се т.нар. „народни съдилища“, в които са осъдени на смърт повече от 2500 души, а десетки хиляди са преследвани, много от тях изчезват безследно. Неудобните биват изселени и повечето остават без поминък. Започва национализация на частната собственост. За няколко години се отнема имуществото на банкерите, индустриалците, но и на дребните частници. Земята се колективизира. Следват гладни години. Осъждат на смърт брата на Илия Бешков, земеделеца Иван Бешков, и изпълняват присъдата. „Вината“ му е, че е бил министър в последното правителство на България преди преврата. Художникът е съкрушен и постепенно престава да рисува политически карикатури за пресата. Посвещава се на студентите в Художествената академия и пише таен дневник.

От статията „Народният съд си каза думата“, 1945

„От 20 декември 1944 до 1 февруари 1945, в продължение на 40 дни, двата състава на Народния съд разгледаха многобройните обвинения срещу бившите регенти (…), министрите от кабинета (…), царските съветници (…), полицейските народни представители от 25-то

Народно събрание. (…) Народният съд произнесе присъдите си:

на смърт – 102 души, доживотен затвор – 20, 15 години затвор – 18, 8 – 1. 5 – 6, 1 – 7, условно – 4, следсмъртно осъдени – 12, оправдани – 3. (…) Народът следи с внимание целия процес. На 1 февруари софийските граждани излязоха на грандиозен митинг, за да искат незабавно изпълнение на присъдите“.
(в. „Земляк“ – седмичник за войската и народа“, бр. 1, 7 февруари 1945)

От статията „Скъпотията“, 16 юни 1945

„По магазините опашки! По домовете празно; снабдяването е трудно. Съотношението между цените и заплатите е такова, че и най-пестеливото семейство се чуди как да свърже двата края. Заедно с това те виждат, че за мнозина животът е лек: тия, които имат пари, имат всичко. Тия, които имат връзки с производството и размяната, които имат някакъв занаят в ръцете си, не само не страдат, но и се присмиват на тези, чиито приходи се водят по ведомост.“
(в. „Земляк“ – седмичник за войската и народа“, бр. 20, 16 юни 1945)

Не знаем какви приходи е имало семейството на Сава Попов, как са живеели. Баща му е получил разрешително да отвори сладкарница, но няма следи дали наистина го е направил. Това е било рисковано занимание, могло е да доведе и до обвинение в спекула. От 1944 до 1949 в архива на Сава Попов има малко останали документи – лични писма от майка му и болната му съпруга и едно свидетелство, издадено във Варна.

Писмо на Душка до сина ѝ Огнян,
София, май 1946

Мило мое дете,
За втория ти рожден ден мама ти подарява най-хубавото, което има – своето здраве и обич. Мама е вече здрава, дете. Скоро тя ще бъде при Ненчо и татко, за да не се разделяме никога вече. Бъди послушен и чакай твоята майка здрава и бодра да се завърне и те целува много. Бъди и ти здрав, много здрав, да радваш мама и татко. Ти ще станеш голям мъж, Огняне, и тогава майка ще ти каже колко много е страдала за вас двамата, разделена. Да оздравея и на втория ти рожден ден да ти дам най-скъпия дар – моето здраве.
Целунете се с татко
Твоята майка
Д