По време на Втората световна война Сава Попов пише пет детски книги.

В началото на 1944 войната е в последната си фаза. По време на отпуск от армията в град Попово Сава Попов завършва ръкописа на сборник с африкански приказки. Изглежда, че са били подготвяни за издаване, защото в архива намираме оригиналите на илюстрациите към тях. Техен автор е двайсетгодишният Стоян Анастасов, който по-късно става един от популярните детски илюстратори у нас. През 1956 Сава Попов отново прави опит приказките да бъдат издадени, като редактира целия ръкопис и прибавя още осем нови текста. Но и в годините на социализма тази книга не вижда бял свят.

В ръкописа, напечатан на пишеща машина, заглавието на сборника е „Пиленцето Пиу-Пиу. Преразказани африкански приказки“. Пиу-Пиу е главният герой от едноименната приказка. Той остава сираче в невръстна възраст заради Лошия цар, който обрича родителите му на гладна смърт. Пиленцето тръгва към царския дворец, за „да си вземе това, което той му дължи“ – а именно – откраднат чувал с царевица. По пътя среща останалите герои, споделя им за съдбата си и за своя план. Те решават да го придружат, скачайки в ловджийската му чанта. Този скок е възможен благодарение на магическа трансформация: пръчката става малка колкото кибритена клечка, Лисицата – колкото просено зрънце, Хиената – колкото житено, Лъвът пък, колкото зрънце черен пипер. Дори Слона и Войника успяват да влязат в чантата, защото са се смалили колкото царевично зърно и бобче. Преметнало чанта, пълна с миниатюрни същества, смелото пиленце пристига в царския дворец. Там то попада в редица страшни и много опасни ситуации, но ги преодолява благодарение на своите приятели, които отново магически са се превърнали в големи и силни герои. Накрая справедливостта възтържествува – победеният цар отваря хамбарите, напълва чувал с царевица и го дава на пиленцето. Войникът изскача от чантата, плюе си на ръцете и мята чувала на рамо. Героите поемат обратно към дома.

Този неиздаден сборник на Сава Попов съдържа едни от най-хубавите му текстове за деца. Изградени според принципите на вълшебната приказка, те са стъпили върху традицията както на български, така и на световни литературни образци. Писателят пренася сюжетите в Африка, но всъщност пише за проблемите, които го терзаят – война, социална несправедливост, бедност.