Войната променя дневния ред и на Сава Попов. Постоянно го привикват в армията. А той вече е семеен мъж с нови отговорности. Икономическото положение драстично се влошава. Всички стоки са дефицитни, трябва да се пести. Хартията за печатниците се отпуска със специални разрешения от министерствата. Посред тази криза, през 1943 издателите Йо Данаилов и Никола Котов му поръчват книги с кратки хумористични истории, които Сава Попов съставя, редактира и коригира, но го прави сякаш без особено вдъхновение. Договорите са писани набързо и на ръка, кореспонденцията му с издателите е от анонимен адрес В.П. (военна поща). Знаем, че по това време е бил в Беломорска Тракия. Четирите книжки, на евтина хартия, не могат и да се сравнят с изящните издания на Чипев.