Оцветените войнишки снимки са били популярни в България през този период. Стремежът набързо да се оцвети черно-белият свят и да бъде приближен до реалния често превръща снимката в метафорична картина. След завръщането си от Париж в края на 1939 Сава Попов получава призовка за армията. Той вече е бил там – през 1937 е школник в София и Ботевград, после е подофицер в Софийска окръжна жандармерия. През 1943 е на служба като подпоручик в Беломорска Тракия. Разбираме това от негова тетрадка с дневните задачи на поделението, в което се грижи за обоза и прехраната. От 1942 до 1944 работи като инспектор в Службата за надзора на софийския ежедневен печат.

За военното битие на Сава Попов разбираме от пет малки снимки и няколко призовки, които той е запазил. Роден в началото на Първата световна война, младостта му преминава от една война в следваща. В неговия архив няма нито един текст в прослава на войната, няма одобрение на комунистическия Съветски съюз, нито на националсоциалистическа Германия. Дали усилията на Йордан Повов да помогне на сина си да стигне до Америка не са именно с цел бягство към един мирен и благоденстващ свят? Сава Попов е един от милионите пацифисти, участвали във война.