Една година след завръщането си от Париж Сава Попов и Илия Бешков започват да издават вестник „Стършелъ“.През месец декември 1940 се появява първият брой. Вестникът е с формат 35х25 см, има 8 страници и излиза всеки петък. В течение на пет месеца вестникът увеличава аудиторията си и е търсен из цяла България и дори в съседна Сърбия. Тиражът на „Стършел“ е сравнително висок за ново издание – 10 000. За сравнение – прочутият вестник „Щурец“ на Райко Алексиев по това време достига до 50 000 броя. Двамата трябва да се съобразяват с ограниченията на цензурата, но въпреки езоповския език, вестникът е забранен след брой 22.

Стършел започва да излиза в неблагоприятен момент. В началото на 1941 година Богдан Филов е избран за министър-председател, прокарват се прогермански закони, България става част от Тристранния пакт и обществото функционира във военен режим – цензурата е още по-строга, наказанията се изпълняват незабавано.

Вестникът работи с печатница „Нова камбана“ на бул. „Македония 5“ в София, този адрес е посочен и за редакцията. Но в действителност „Стършел“ не е могъл да си позволи свое помещение. Сава Попов води счетоводството, намираме подробни отчети за хонорари на сътрудници, разноски за печат и транспорт. Сумите за аванси за периода 30.11.1940 – 30.01.1941: Обява в „Зора“ – 130 лв., Обява в радиото – 356 лв., в „Утро“ – 111 лв., в „Днес“ – 63 лв., афишно бюро – 300 лв., аванс на Змей Горянин – 250 лв., аванс на Бешков – 3500 лв. В ръкописна бележка фигурират сметки до бр. 15 включително „…на Илия Бешков до 15 март му е броено 9,750 лв“. За какво количество работа са били тези хонорари, не става ясно. Но е сигурно, че трудът на Илия Бешков и Сава Попов не е бил достатъчно заплатен. Цената на вестник „Стършел“ е 2 лв.

Вестникът е изграден около карикатурите на Бешков – първа и последна страница изцяло са посветени на тях. В творчеството на художника те са едни от най-знаковите му творби. Той не може да понася езика на пресата, „усукан и извъртян от вестникарска глупост“ и изобразява директно политиците, като намира това, което е смешно и ги компрометира. Другото му оръжие е играта с клишетата – например мирът и войната са обект на голяма част от карикатурите му. Гълъбът и ангелът на мира са беззащитни в ръцете на Чърчил и Филов, заплашвани от гарван или гонени от Марс, маслинената клонка на папата е стъпквана от войнишки ботуш. Няколко месеца преди Германия да нападне СССР, Бешков рисува „Равновесието запазено“, в което Молотов държи чувал жито и варел петрол, седнал в каска с пречупен кръст. Пактът Рибентроп-Молотов е още валиден по това време, а цензурата спира всякакви карикатури, в които се осмиват воюващите сили, защото понякога те разменят местата си.

Само за 5 месеца на страниците на „Стършел“ се появяват имената на повече от 100 сътрудници. Редакцията може да се похвали и с будни читатели, които редовно й пишат. Те благодарят, хвалят, критикуват или дават съвсем конкретни разумни препоръки за съдържанието и разпространението на вестника. Тези писма са запазени в архива.

Студент от Свищов пише до редакцията на „Стършел“

Уважаеми г-н Попов,

Във възторг съм от Вашия хумористичен вестник „Стършел“. Читател съм му още от първия брой. Особено ми харесват работите на първия карикатурист у нас, Илия Бешков, когото познавам още от вестник „Пладне“.

Пиша това писмо, за да изкажа радостта си от появата на „Стършел“. Омръзна ми вече дебелашкия хумор, тъй стереотипен и пошъл, както и нескопосните карикатури на Райко Алексиев в неговия „Щурец“. А като си помисля, че преди излизането на Вашия вестник четяхме „Щурец“ и от него следяхме за качеството на българския хумор…

Желая Ви голям успех и, което е важното за просъществуването на всяко печатно издание, още по-голям пласмент. Не зная защо, но тук, в град Свищов, любимият „Стършел“ не се харчи много. Не мога да си обясня защо е това. Но като че ли дял от малките продажби на вестника имат и разпространителите на вестници от агенция „Стрела“, които даже и не поставиха първите броеве на видно място, а ги скатаваха между другите вестници. А трябва да ви кажа и това, че тук е „царството на „Щурец“ – няколкостотин броя, които идват тук от тоя вестник, се продават до един. Ще се помъча да го пласирам между студентите на тукашната академия, гдето и аз самият съм студент. Но това ще стане не по-рано от 25 февруари, когато започнем занятия. [ … ]

Любен Гаврилов, студент в Свищов, 14 февруари 1941

Една от най-популярните рубрики във вестник „Стършел“ е „Карикатура-интервю от Илия Бешков“ на последна страница. Дванадесетте разговора на художника с животни и до днес са считани за своеобразен еталон в историята на българската карикатура и сатира. В тях темите на деня се коментират чрез диалозите на Бешков с гарван, маймуна, магаре, плъх. В тази директна форма отново се засягат класически човешки недостатъци като властолюбие, завист, горделивост, или просто глупост. Между редовете се промъкват имена на политици, художници, писатели, актуални събития от тези дни – бомбардировки, злоупотреби с финанси и спекула, политически кризи. Чистият хумор, майсторското боравене с клишетата за качествата на животните, проектирани върху човеци, диалозите, доведени до абсурд, митологемите и препратките към злободневни ситуации правят тези интервюта едновременно смешни и горчиви.

От рубриката Радио „Стършел“

Някъде в Европа, 10 януарий

Една комисия от филолози привърши своята работа. От обнародваните сведения личи, че най-много употребяваната дума в народния говор е думата „Баста“.

Небето, 10 януарий

Тук продължават да систематизират милионите молби, отправени до Господа Бога, за победа над неприятеля. Молбите са отправени на разни езици, от разни народи и вери и повечето и неграмотно написани. Комисията среща големи трудности при разчитането им.

Букурещ, 31 януарий

Разспространяването на лъжливи слухове е още строго забранено.Свободно могат да се разспространяват само истински новини, потвърдени от войската и полицията.

За богатството на съдържанието говорят множеството постоянни рубрики. „Неизбежни сътрудници“ представя писатели и поети хумористи – Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Стоян Михайловски, Христо Смирненски, Иван Вазов, разкази от Трифон Кунев, Ст. Л. Костов, Алеко Константинов,

Дамян Калфов. Освен именитите български автори се поместват и текстове на световни хумористи – Джером К. Джером, Михаил Зощенко, Лео Щампар и др. Помощни рубрики като „Наш преглед“, „Радио Стършел“, „Поща“, „Киноартистите по чехли“, „Хроника“, „На час по лъжичка“ дават възможност да се правят прегледи на събития в театъра, киното, операта, но и да се публикуват кратки шеги и анекдоти от еднократни сътрудници на вестника.

В рубриката „Книжнина“ се поместват кратки прегледи на нови хумористични, и не само, книги от различни български издателства, между тях виждаме и „Дяволите в зимника“ и „Дядо Господ по земята“ на Сава Попов с илюстрациите на Илия Бешков. В рубриката „Приказки за жената“

фейлетони осмиват различни женски, от гледна точка на мъжа, недостатъци. Също с клишета, в духа на военния хумор, се описват и отделните народи – как любят, как воюват, доколко са стиснати или лакоми.

Рисунките на Бешков са навсякъде по страниците на вестника. Сатирични портрети на политически фигури като Петен и генерал де Гол, разговори между селяни, градски женски седенки, животни и деца. В тях често присъства той самият и домашните му или негови близки приятели като Константин Петканов. Стилът му безпогрешно се разпознава сред карикатурите от чуждата преса, препечатани най-често от вестници в Загреб, Белград и Париж.

От декември 1940 до април 1941, за 5 месеца излизат 22 броя на вестник „Стършел“.

Спомени на Сава Попов

Притежавам в личната си архива неговите ръкописи на „интервютата“ му от „Стършелъ“ 1940 – 1941. Всички те са писани в мое присъствие. Поради изключителната политическа обстановка, поради строгата цензура и специалното гледане и тълкуване на тия интервюта, защото те носеха адреси и свое съдържание, внимавахме върху всяка дума и знак. Така написани на ръка с молив от Бешков – с всичките поправки върху тях, от липса на пишещи машини и време, аз ги носех направо в цензурата. Там ги посрещаха не само със служебен интерес, а най-често увлечени от хубавата рисунка и сполучлив виц, забравяха служебното си положение… Удряха печат. Поради такива външни или неволни „пропуски“ на цензурата бяхме викани на няколко пъти в дирекция на полицията, бюро по печата, да даваме обяснения и да отправят предупреждение за спиране на „Стършел“ с мярка и срещу редактора и срещу автора.

За това как Сава Попов разпространява вестника, свидетелства тетрадка с твърди корици, озаглавена „Книга за абонатите на сп. „Стършелъ“. Бул. „Македония“ 5, София, тел. 73-91“. Защо изданието е определено като „списание“, а не вестник, не знаем, така то фигурира и в библиографските справочници. В тетрадката намираме списък с абонати, на които е отредено „Изпращане „Стършелъ“ даром“. Адресите са из цяла България – от Севлиево и Провадия до Райково и Долна Бешовица. Някои са на читалища: в Тутраканско са 3 – в село Камел-кьой, в Асват-кьой, в Дарджилар. За дирекция на полицията са отделени 3 броя, а за Контрол по печата в София – 13. За приятеля издател Филип Чипев, на „Гурко“ 47, Жак Навон от София… В края на списъка с адреси намираме адресите на стотина вестника – от „Мир“, „Слово“, „Заря“ и „Днес“, до местните вестници в Павликени, Оряхово, Русе, Разград, Варна, дори Белград и други градове в Югославия, а част от абонатите е предвидено да получават вестника „до 50“. Но „Стършелъ“ излиза от декември 1940 до април 1941 и достига едва до брой 22. В архива са запазени цензурирани страници от последния брой като документ за края на един от най-интересните и качествени хумористични вестници от 40-те години на XX век.

Спомени на Илия Бешков

Въпрос: Къде, кога и как се списваше вашия „Стършел“?

Нашата редакция имаше улица, но нямаше номер. Чантата на редактора се разтваряше на тротоара. Заседавахме на крак, подреждахме международното положение и единият от двамата отнасяше чантата отсреща – в цензурата. Въпрос: А защо избрахте точно четиридесет и първа година да правите вестник? – Как защо? Германците вече се разхождаха по нашата улица! Аз и Савата, който беше завършил вече (…) гимназия, се заехме с тая работа, но не можахме да намерим трети човек и… работата се запече.