След завръщането от Париж Сава Попов и Илия Бешков отново работят заедно. През декември 1939, в навечерието на Коледа, Тодор Чипев издава „Дядо Господ по земята“. Разказите в тази малка книжка са своеобразни притчи, изпълнени с морални послания. Господ е слязъл на земята в облика на старец. Поставя хората пред изпитания, дава им съвети, възнаграждава ги за тяхната доброта или ги наказва за лошотията им. Както в предишната книга „Дяволите в зимника“, Илия Бешков отново рисува заглавни букви, но тук те имат ролята на основни илюстрации, към които в края на всяка история като винетки се прибавят малки рисунки.

Отзивите в пресата са добри. Журналистът Иван Павлов пише в прегледа на детската литература за 1939 година на вестник „Вечер“: „Младият писател Сава Попов след прекрасната книга „Дяволите в зимника“, която издаде миналата година, сега е написал нова – „Дядо Господ по земята“. Това са разкази, наситени с красота, мъдрост и поезия, които ще стоплят всяка детска душа и ще събудят у нея усет към хубавото в живота и чувство за истина и справедливост“.

Тези тихи, скромни и съзерцателни разказчета за деца всъщност предполагат тълкувания от страна на възрастните. Те имат родство с приказките от XIX век. Започват с „Имало…“, „Някога…“, „Много отдавна…“. В сборника се усеща афинитетът на двамата автори към селската идилия и към една морална система, която е чужда на контрастния и турбулентен ХХ век. Декорът е селски, много от сюжетните линии следват или са породени от сезоните и обратите на природата. Тематизират се взаимоотношенията в малките общности с техните неписани закони. Наративът върви с бавно темпо. Текстът и илюстрациите са в хармония, но за разлика от „Дяволите в зимника“, където рисунките притежават лудостта и енергията на детското, тук всичко е статично и по-умозрително като в средновековен текст.

Сава Попов за Филип Чипев

Издаването на детска литература в България започва в края на XIX в., в началото с евтини брошури, после с малкоформатни неподвързани книги. Видимо е изоставането от централно- и западноевропейските издателства – като селекция, полиграфия и книговезване. В периода след 1930 се наблюдава своеобразен разцвет. Открояват се най-вече издателствата „Хемус“ и „Чипев“. Тодор Ф. Чипев, със своята съпруга и 11 сина, държи и най-голямата книжарница в София на булевард „Дондуков“. По повод 20-годишнинината от започването на дейността на своя приятел Филип Чипев, на 30 октомври 1940 Сава Попов пише:

Ако днес можем да говорим за хубава българска книга и за индивидуален неин създател и крепител, не можем да не подчертаем и името на Филип Т. Чипев, който тия дни изпълни двадесет години книгоиздателска дейност. Малцина от читателите виждат делото на издателя, когато четат някоя книга. Защото малцина познават раждането на книгата. Но те безсъзнателно чувстват удоволствието и радостта от хубаво подредената книга, от добре отпечатаната книга, от художествено подвързаната книга. Майстор на хубавата книга у нас днес е Филип Чипев. С фин художествен усет, с отлични технически познания, той е истински творец в това отношение. Благодарение на него ние днес имаме толкова хубаво издадени книги, особено в детската литература! Той пръв заработи и за масово художествено подвързване на книгите. И днес вече има издания, които излизат на пазара само подвързани. Скромен, Филип Чипев е и прекрасен човек. Всички, които са имали досег с него – писатели, художници, журналисти, печатари, цинкографи, книговезци – са станали негови приятели. Пожелаваме му още много години да разхубавява българската книга.“

Бешков рисува Филип Чипев

Общуването между художници, писатели и издатели в този период е подчинено на каламбура, неспирните шеги и самоиронията. Бохемството е техният начин на живот. Един от прякорите на Филип Чипев, заради скулите и чертите на лицето му, е „Черепа“. Илия Бешков, който е проницателен и безмилостен в портретирането на всеки, като не изключва себе си, не прощава и на своя приятел и издател. В архива на Сава Попов откриваме този отпечатък от оригиналното клише за публикация във вестник.