Сава Попов потегля към Южна Америка, но дори не успява да пристигне до междинната спирка – остров Мартиника. Тръгнал е от София за Париж на 24 юли 1939 с влак. В паспорта му виждаме визи и печати от транзитния преход през Югославия, Италия и Германия. В Париж получава писмо от баща си с указания за визите, параходните компании и възможностите за емиграция, но тъй като му е издадена само туристическа виза, е невъзможно да продължи отвъд океана. Баща му Йордан Попов предлага да изпрати пари от София, а ако не получи емигрантска виза, да се връща, „пък ще му мислим“. В багажа си Сава Попов носи журналистическа карта, препоръчително писмо до редакцията на вестник в Каракас, Венецуела, писмо с разрешение за издаване на виза за Аржентина с описана цел на пътуването – „да проучи пазара“. От кореспонденцията се разбира, че всичко това е имало една крайна цел: Съединените щати на Америка.

За причините за това далечно пътуване на Сава Попов разбираме от отделни абзаци в кореспонденцията. Четем в писмо до годеницата му Душка, че само да се нареди в „новия свят“, ще вземе и нея. Но след цял месец неуспешно бродене по посолствата в Париж заминаването се проваля. На 1 септември 1939, в първия ден от Втората световна война, Сава Попов отпътува обратно към България. Пак по това време Илия Бешков се разболява. Прекарва времето си предимно в хотела, няма сили да рисува, не намира никаква причина да остане в Париж и се връща у дома преждевременно.