Сава Попов и Илия Бешков са се озовали във френската столица по едно и също време. Бешков е пристигнал след спечелен конкурс за едногодишна специализация, а Попов – с намерение да уреди документите си и да отпътува за Южна Америка. Бешков пише на близките, че министерството ги е оставило без пари, че изпитва тревога и атмосферата не му харесва. В писмата на Сава Попов до семейство Чипеви се усеща, че и той е депресиран от предвоенната обстановка.
Из спомени на Сава Попов за разговорите с Бешков в Париж, 1939
„Разхождайки се из парижките улици през нощта, ние повече говорехме за България. Парижкият декор ни служеше понякога само за повод да променим темата. Късно една вечер, прибирайки се към хотела, отбихме се в една кръчма, ресторант градина да пием по чаша бира и малко да се отморим. В заведението на няколко маси седяха двойки млади хора. Едни си говореха тихо, други – вплели ръце – ласкаво и любовно се гледаха, а трети по-невъздържани прегърнати се целуваха, забравили света наоколо. Илия разбира и младежта, и човешките желания и нравите на тоя освободен от много условности град. Той се усмихва снизходително и казва: „У нас, по селата, жените не ходят в кръчмите. Някоя по-зла към мъжа си най-много отвън на прага да го повика. Нашите кръчми са места за мъжка работа. През тях протича целият ни обществен, политически, културен, стопански живот. Тук се обсъжда политиката, избират се кметове и народни представители. И пъдари, говедари и свинари, църковни и училищни настоятели, назначават се учители и секретар бирници…“
(Лични бележки на Сава Попов, недатирани)
9 август 1939, София
Мили Сава,
току-що Сия прочете твоето голямо писмо. Разстроена и учудена съм, че ти можеш така да се отчаеш. Нищо хубаво не се нарежда лесно! Ти не трябва да губиш кураж. Сигурно след 10 – 15 дни всичко ще се нареди и ти ще забравиш всичко лошо, което сега изпитваш. От сърце ти желая в най-скоро време да се нареди твоето заминаване от Франция. От мен и Ася сърдечни поздрави.
Леля Анка
Горе главата, Сава!
Ти не разбра ли досега, че всичко ще се нареди, макар и с много мъчнотии. Че всичко хубаво, а знаеш сам, че е много хубаво това, за което мечтаеш, мъчно се нарежда. Но се нарежда! Бива ли така, мило момче, да се отчайваш? А съм съвсем уверен, че тия 15 – 20 дена, които ще прекараш в Париж, всичко ще се нареди както го искаш. Ще опиташ всичко възможно. Страшна дивотия е всичко това, но ти я знаеш още от България. Колко ми е мъчно, че не сме сега до тебе. Съвсем друго би било!
Като си поприказвахме, все би ти поминало. Колко пъти ти на мен си давал кураж и си се мъчил да ми вдъхнеш вяра в бъдещето. Не унивай! Много ме разстрои твоето писмо. Недей да мълчиш и да изживяваш всичко сам. Понеже там нямаш никой освен Илия и „Философа“, споделяй с тях. Уверявам те, че ще ти олекне. Даже и да не те разберат. Веднъж изказано от теб, почва да не ти се струва толкова страшно. Опитай! Зная, че Илия е голям егоист и си запазва правото само той да страда и да се оплаква – но оплаквай му се и ти. Вярвам, че по-леко ще е. Разхождай се из Париж, разсейвай се възможно повече. Не оставай сам, когато ти е тежко. В такива моменти помагат хората. Дори и неприятните.
Пък най-после ще направиш това, което е възможно в настоящия момент. А за всичко хубаво и добро има време и ще дойде. А съм толкова уверена в теб. Ти ще успееш! И колкото спънките са по-големи, толкова е по-голямо доброто, което те чака. Ти, нали знаеш, че хубавото идва бавно. Колко бих искала да съм при теб. Да те пораздрусам здраво! Отпъди тия черни и страшни мисли! (На теб не ти отиват!) Така много се зарадвах тая заран, като видях в кутията тези три плика, и толкова мъка ми причиниха. Ще се оправи всичко! Нима няма още някои вратички, които само изглеждат затворени? Поогледай се хубаво! Но най-напред се поуспокой, почини си и наново бодро почни да действаш. Ще видиш, че напразно си се разстроил и отчаял така. Страшно нещо е, дявол да го вземе, разстоянието. Сега бих искала птичка да съм – но си оставам пак Сия, здраво скована между стените на моя дом – затвор! Дано вярата ми, добрите мисли и желания стигнат до теб. Толкова дух и волност има около теб – там.
Почерпи от него.
Сериозно те съветвам, почини си известно време, разхождай се, развличай се, имаш бая възможност, не мисли за миналите несполуки и „котсозлуци“ и тогава, отпочинал, отморен, помисли добре и се отдай наново. Виж Стоян Михайловски!?
Прекъснах за малко. Към 1 ч. вечерта ми дойдоха гости. Филип и Митко Букурещлиев. Трябваше да ги посрещам, да им правя кафе и да разговарям и много съжалявам, че ме прекъснаха. По-добре щеше да не бяха идвали. Ти обаче, не съжаляваш, че съм тук. С нетърпение очаквам от теб едно хубаво и много радостно писмо. Бъди бодър и здрав и имай вяра в доброто си бъдеще. Твоите сили и вяра в доброто няма да гинат на вятър! Пази си здравето! Желая ти от все сърце успех! Много поздрави и целувки от Бебо и Мария. Бъди силен
Сия
Повтарям:
Бъди силен – без да си германец!
Бъди горд – без да си англичанин!
Бъди човек – какъвто си – за да бъдеш това, което си! Главата вирни нагоре, гордо ще победиш!
Филип